Профил на район Подуяне

I. Историческа справка
Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало   от   праисторическо   време.   Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че   Подуяне е съществувало  още  през   Втората  българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

За произхода на името Подуяне има няколко легенди. Научно обяснение дава проф. Йордан Заимов, че името произлиза от славянската дума "под" обор. До 15 век селището се е наричало Подуй, т.е. оборите, а жителите му подуяне или подуянци.

Подуянци се занимавали главно със земеделие и скотовъдство. Голямо имало Орханийко шосе /сега Ботевградско шосе/ което било оживено още през турско време. Кръстопътното положение на е било причина за един по-бурен живот.
Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност.   Не   случайно   Васил   Левски,    когато   идвал   в   София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Митър Данев /в началото на ул. "Черковна“/. Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в Подуяне.

След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. - 500 души. Новата столица на княжеството започнала да се разраства и като най- близко село до нея, Подуяне е едно от първите присъединили се села с Указ    N 1118 от 16.03.1881 година . Тогавашния подуянски кмет Стоян Величков, предал на Софийската община неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столи¬цата имало фискален /финансов/характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.

След първата световна война , когато идват заселниците от различни краища на страната. Те заселват нови големи части от подуянското землище /днешните "Хаджи Димитър", "Стефан Караджа" и кв. "Левски“ .

Прочети още...